пооплака

Речник на българския език

1. пооплака — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пооплака е производна форма на пооплача (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пооплака — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пооплака е производна форма на пооплача (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).