поопиташе

Речник на българския език

1. поопиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поопиташе е производна форма на поопитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поопиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поопиташе е производна форма на поопитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).