поопитахте

Речник на българския език

1. поопитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поопитахте е производна форма на поопитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поопитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поопитахте е производна форма на поопитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).