поопитаха

Речник на българския език

1. поопитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поопитаха е производна форма на поопитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поопитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поопитаха е производна форма на поопитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).