пооперяло

Речник на българския език

1. пооперяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооперяло е производна форма на поопера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооперяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пооперяло е производна форма на поопера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).