пооперил е

Речник на българския език

1. пооперил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооперил е е производна форма на пооперя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооперил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооперил е е производна форма на пооперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).