пооперило
1.
пооперило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
пооперило
е производна форма
на пооперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
пооперило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
пооперило
е производна форма
на пооперя (мин. деят. св. прич. ср. р.).