пооперил
1.
пооперил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
пооперил
е производна форма
на пооперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
пооперил —
мин. деят. св. прич. м. р.
пооперил
е производна форма
на пооперя (мин. деят. св. прич. м. р.).