поопери

Речник на българския език

1. поопери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поопери е производна форма на пооперя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поопери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поопери е производна форма на пооперя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поопери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поопери е производна форма на пооперя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поопери — повелително наклонение, ед. ч.

поопери е производна форма на пооперя (повелително наклонение, ед. ч.).

5. поопери — повелително наклонение, ед. ч.

поопери е производна форма на поопера (повелително наклонение, ед. ч.).