пооперело

Речник на българския език

1. пооперело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооперело е производна форма на пооперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооперело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пооперело е производна форма на пооперя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).