пооперели

Речник на българския език

1. пооперели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пооперели е производна форма на пооперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пооперели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пооперели е производна форма на пооперя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. пооперели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пооперели е производна форма на поопера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пооперели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пооперели е производна форма на поопера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).