пооперела

Речник на българския език

1. пооперела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пооперела е производна форма на пооперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пооперела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пооперела е производна форма на пооперя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).