поопарило

Речник на българския език

1. поопарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопарило е производна форма на поопаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поопарило е производна форма на поопаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).