поопарело

Речник на българския език

1. поопарело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопарело е производна форма на поопаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопарело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поопарело е производна форма на поопаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).