поопарел

Речник на българския език

1. поопарел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопарел е производна форма на поопаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопарел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поопарел е производна форма на поопаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).