поолющил си

Речник на българския език

1. поолющил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поолющил си е производна форма на поолющя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поолющил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поолющил си е производна форма на поолющя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).