поолющило е

Речник на българския език

1. поолющило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поолющило е е производна форма на поолющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поолющило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поолющило е е производна форма на поолющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).