поолющило

Речник на българския език

1. поолющило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поолющило е производна форма на поолющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поолющило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поолющило е производна форма на поолющя (мин. деят. св. прич. ср. р.).