поолющеше

Речник на българския език

1. поолющеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поолющеше е производна форма на поолющя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поолющеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поолющеше е производна форма на поолющя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).