поолющело

Речник на българския език

1. поолющело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поолющело е производна форма на поолющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поолющело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поолющело е производна форма на поолющя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).