поолющели

Речник на българския език

1. поолющели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поолющели е производна форма на поолющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поолющели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поолющели е производна форма на поолющя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).