поолющела

Речник на българския език

1. поолющела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поолющела е производна форма на поолющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поолющела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поолющела е производна форма на поолющя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).