поолюлял съм

Речник на българския език

1. поолюлял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поолюлял съм е производна форма на поолюлея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поолюлял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поолюлял съм е производна форма на поолюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).