поолюлял е

Речник на българския език

1. поолюлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поолюлял е е производна форма на поолюлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поолюлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поолюлял е е производна форма на поолюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).