поолюляло

Речник на българския език

1. поолюляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поолюляло е производна форма на поолюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поолюляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поолюляло е производна форма на поолюлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).