поолюляла

Речник на българския език

1. поолюляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поолюляла е производна форма на поолюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поолюляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поолюляла е производна форма на поолюлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).