поолюлял

Речник на българския език

1. поолюлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поолюлял е производна форма на поолюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поолюлял — мин. деят. св. прич. м. р.

поолюлял е производна форма на поолюлея (мин. деят. св. прич. м. р.).