поолюлееше

Речник на българския език

1. поолюлееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поолюлееше е производна форма на поолюлея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поолюлееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поолюлееше е производна форма на поолюлея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).