поолюлеели

Речник на българския език

1. поолюлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поолюлеели е производна форма на поолюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поолюлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поолюлеели е производна форма на поолюлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).