поолекнал

Речник на българския език

1. поолекнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поолекнал е производна форма на поолекна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поолекнал — мин. деят. св. прич. м. р.

поолекнал е производна форма на поолекна (мин. деят. св. прич. м. р.).