поокъсяхте

Речник на българския език

1. поокъсяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поокъсяхте е производна форма на поокъся (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поокъсяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поокъсяхте е производна форма на поокъсея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).