поокъсяло е

Речник на българския език

1. поокъсяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсяло е е производна форма на поокъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсяло е е производна форма на поокъсея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поокъсяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсяло е е производна форма на поокъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).