поокъсяло

Речник на българския език

1. поокъсяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсяло е производна форма на поокъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поокъсяло е производна форма на поокъся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. поокъсяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсяло е производна форма на поокъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поокъсяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поокъсяло е производна форма на поокъсея (мин. деят. св. прич. ср. р.).