поокъсял

Речник на българския език

1. поокъсял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсял е производна форма на поокъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокъсял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поокъсял е производна форма на поокъся (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. поокъсял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсял е производна форма на поокъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поокъсял — мин. деят. св. прич. м. р.

поокъсял е производна форма на поокъсея (мин. деят. св. прич. м. р.).