поокъсявало е

Речник на българския език

1. поокъсявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсявало е е производна форма на поокъсявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсявало е е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поокъсявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсявало е е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).