поокъсявали

Речник на българския език

1. поокъсявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсявали е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокъсявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсявали е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поокъсявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поокъсявали е производна форма на поокъсявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поокъсявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поокъсявали е производна форма на поокъсявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).