поокъсявал

Речник на българския език

1. поокъсявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсявал е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокъсявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсявал е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поокъсявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поокъсявал е производна форма на поокъсявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поокъсявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поокъсявал е производна форма на поокъсявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).