поокъсели

Речник на българския език

1. поокъсели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсели е производна форма на поокъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокъсели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поокъсели е производна форма на поокъся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. поокъсели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсели е производна форма на поокъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поокъсели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поокъсели е производна форма на поокъсея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).