поокъсеело

Речник на българския език

1. поокъсеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсеело е производна форма на поокъсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поокъсеело е производна форма на поокъсея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).