поокъсеели

Речник на българския език

1. поокъсеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсеели е производна форма на поокъсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокъсеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поокъсеели е производна форма на поокъсея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).