поокъсеел

Речник на българския език

1. поокъсеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсеел е производна форма на поокъсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокъсеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поокъсеел е производна форма на поокъсея (мин. деят. несв. прич. м. р.).