поокъсаха

Речник на българския език

1. поокъсаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсаха е производна форма на поокъсам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокъсаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсаха е производна форма на поокъсам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).