поокъсало

Речник на българския език

1. поокъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсало е производна форма на поокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсало е производна форма на поокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поокъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поокъсало е производна форма на поокъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поокъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поокъсало е производна форма на поокъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).