поококорил си

Речник на българския език

1. поококорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поококорил си е производна форма на поококоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поококорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поококорил си е производна форма на поококоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).