поококорило е

Речник на българския език

1. поококорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поококорило е е производна форма на поококоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поококорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поококорило е е производна форма на поококоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).