поококори

Речник на българския език

1. поококори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поококори е производна форма на поококоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поококори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поококори е производна форма на поококоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поококори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поококори е производна форма на поококоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поококори — повелително наклонение, ед. ч.

поококори е производна форма на поококоря (повелително наклонение, ед. ч.).