поококорели

Речник на българския език

1. поококорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поококорели е производна форма на поококоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поококорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поококорели е производна форма на поококоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).