пооклюмвах

Речник на българския език

1. пооклюмвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пооклюмвах е производна форма на пооклюмвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пооклюмвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пооклюмвах е производна форма на пооклюмвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).