пооклюмва

Речник на българския език

1. пооклюмва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пооклюмва е производна форма на пооклюмвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пооклюмва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пооклюмва е производна форма на пооклюмвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пооклюмва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пооклюмва е производна форма на пооклюмвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).