пооклюмаха

Речник на българския език

1. пооклюмаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пооклюмаха е производна форма на пооклюмам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пооклюмаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пооклюмаха е производна форма на пооклюмам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).